Проект BG05SFOP001-2.009

КРАТКО ОПИСАНИЕ
В условията на конституционната демокрация, която по правило е представителна демокрация, участието на гражданите при определяне на обществените нужди и начините на тяхното задоволяване се осъществява чрез свободно и демократично избрани политически представители. В същото време, като проявление на един от основополагащите принципи на правовата държава (прогласен и в чл.1, ал. 2 от Конституцията на Р България) хората (народът) в качеството си на първоизточник на държавната власт следва да има гарантирани възможности за пряко участие в държавното управление, т.е. да определят пряко политическите решения, които са от съществено значение за развитие на държавата и обществото. Този принцип изисква гражданите да имат възможността да участват в работата на държавните органи и институции и да влияят при вземането на решения, изработването и изпълнението на политики, стратегически документи, закони и други нормативни актове, за да се постига максимална съгласуваност и консенсус между тях и държавата по различни теми от обществения дневен ред. Това е определено като гражданско участие в процесите на вземане на решения.

Гражданското участие в процесите на вземане на решения дава възможност за периодичен граждански мониторинг върху действията, решенията и политиките, провеждани от държавата; създава възможност идеите на гражданите да се реализират. По този начин, позицията на обществото може да бъде своеобразен коректив на политическите приоритети и цели и да бъде инструмент за обществен контрол върху държавната политика. Ползите от гражданското участие, които следва да се възприемат и като основополагащи за управлението в Р България са:

- легитимност на мотивите за вземане на дадено властническо решение;
- достоверност на нуждите и потребностите, които се отчитат и приоритизират от политическите избраници;
- устойчивост на решенията и политиките в дългосрочен план с оглед задоволяване на идентифицираните потребности и постигане на трайни резултати.

Гражданското участие е неизменна част от определянето на приоритетите за развитие на страната в различни обществени сфери, от вземането на решения и провеждането на политики, имащи за цел да отговорят на важни обществени потребности, както и за доброто функциониране на държавната администрация. Гражданското участие е в основата при прилагането на принципите на прозрачност, откритост и ефективност на държавното управление.

В изпълнение на Специфична цел 3 „Увеличаване на гражданското участие в процеса на формиране и контрол на изпълнението на политики“ на Приоритетна ос 2 „Ефективно и професионално управление в партньорство с гражданското общество и бизнеса“ на ОПДУ, са дефинирани трите цели на процедурата, както следва:

1. Партньорско управление с гражданите и бизнеса;
2. Открито и отговорно управление;
3. Отправяне на препоръки за подобряване процесите по предоставяне на услуги, по-добра регулаторна среда, борба с корупцията, предотвратяване на конфликта на интереси и злоупотреба със служебно положение, спазване на етичните норми от държавните служители.

В резултат на предоставената по тази процедура подкрепата се очаква:

- повишаване взаимодействието между администрацията и гражданите и бизнеса;
- нарастване активността на НПО и СИП при формулирането, изпълнението и мониторинга на политики и законодателство, включително чрез отправяне на препоръки за подобряване процесите по предоставяне на услуги, по-добра регулаторна среда, борба с корупцията, предотвратяване на конфликта на интереси и злоупотреба със служебно положение, спазване на етичните норми от държавните служители;
- подобряване на социално-икономическата среда в резултат на по-открито и отговорно управление.

НАШЕТО УЧАСТИЕ
Анализи, проучвания, оценки, свързани с подобряване на гражданското участие – Status Quo анализ на прилаганите практики и дейността на отговорните институции в България в сектор спелеология: Изготвянето на анализи, проучвания, оценки, свързани с подобряване на гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики и законодателство в сектор „Спелеология“ по своята същност представлява подготовка на StatusQuo анализ на прилаганите практики и дейността на отговорните за статута на пещерите институции в България. Извършване на проучване (desk research) и пренасяне на добри практики от държави, където има действащо законодателство за пещерите, на базата на които са разработени и отправят предложения за регламентиране на секторно законодателство. Направено проучване на действащото законодателство в минимум 5 страни-членки на ЕС. Изготви SWOT анализ, въз основа на който са идентифицирани минимум 2 страни от ЕС, за които е направен детайлен анализ на приетите секторни разпоредби и установената организация и ред за тяхното прилагане. На база на анализа, извършен в рамките на дейност 1 и проведения desk–research, като част от дейността са изготвени и конкретни предложения за приемане на закон за пещерите и/или нормативни разпоредби, отнесени към действащи нормативни актове. Изготвени препоръки и подходи за активно включване на НПО, бизнеса и обществеността при разработването и прилагането му.